РЯ̀ЗАНЕ ср. Отгл. същ. от режа и от режа се. — С триончето режа клончета. Знаеш, на рязането съм майстор. К. Петканов, СВ, 20. Малкият провинциален град се пробуждаше не от камбанен звън, а от задъхана машина за рязане на дърва. Й. Попов, ББ, 39. На масата му върху мастилницата стоеше тънка стоманена кама с костена дръжка, която му служеше за рязане на хартия. Г. Райчев, Избр. съч. II, 43-44. Дъска за рязане на хляб.