СААЛÀМ неизм. прил. Диал. 1. Истински (в 4 знач.), същински. Леля ти Гена, сирота, сега е вдовица при жив мъж. А това е по-лошо, отколкото да си е саалам вдовица. Т. Влайков, Съч. ІІ, 6. Неда си стигна вече да се смята саалам мома. Нейни еранки се и зажениха. Т. Влайков, Съч. ІІ, 242. Аз знам – когато човек размърда ръце, тогаз закипява саалам работа. Искри излизат от пръстите, огън се разлива наоколо. Д. Немиров, Б, 98.
2. Като нареч. Напълно, съвсем. Пет деня се бихме. Сърбите бяха саалам бити. Чакаме заповед да настъпим и ги поразим. П. Росен, ДБМ, 57. // Истински; сериозно. Па и инак бе стъпил вече на краката си. И можеше сега вече саалам да се заергенува. Т. Влайков, Съч. І, 1925, 192.
– От тур. sağlam. – Други форми: саглàм, саалàн.