СААТЧЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Диал. Часовникар; сахатчия. Часовникарите пък са били длъжни да поправят обществените градски часовници. В замяна на тая обязаност привилегированите майстори саатчии се ползували със следните права: на ангария не отивали, считали се за свободни. ИИДС, 1906, кн. 2, 176. Докле пътувал по тръговията си, се запознал с някой си Хай, часовникар (саатчия). Й. Груев, СП (превод), 30.