САБÀЙЛЕ нареч. Диал. Сабахлен; сабахле. – Няма ли движение, а? – А, има… ама не спират. Тè, от сабайле висим тъдява. Б. Несторов, АР, 40. – Хайде бре! – махна с ръка нервно Кътърката. – Какво си седнал сабайле да ме разпитваш! Д. Талев, И, 186. Работата няма да избяга. Сега като я застъпим, че до сабайле. Г. Мишев, ЕП, 45. Нищо нийде немаш, / една кукя имаш / и она е тугя, / тугя сос кирия, / до ютре сабайле. Нар. пес., П. Михайлов, БПМ, 62.
– Други форми: сабàле, сабàля, сабàале.