САБЀЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до сабеи. Благодарение на оживените търговски връзки с Индия и съседните страни сабейските градове натрупали огромни богатства. П. Цолов, Й, 18. Един сабейски надпис от 662 г. от сабейското летоброене (съотносимо към 552 сл. Хр.) бил открит до кладенеца Мурайгап в Южна Арабия. Той описва военен сблъсък в местност, наречена Тараба. Д. Михайлов, МЛИ (превод), 59. В Южна Арабия се използва сабейската писменост за литургични нужди. Г. Николов, БСО, 152. Сабейски пристанища. Сабейски заселища.