САБЍНИ мн. Истор. Древно италийско племе, населявало от края на второто хил. пр.н.е. територията между реките Тибър, Атернус и Аниене (в днешна Централна Италия), включително и хълмистата област на североизток от Рим, част от което участва във формирането на римската държава; сабиняни. Рим бил създаден от крадци, разбойници, убийци и роби, които били достатъчно умни да избягат от господарите си. Единственият проблем бил, че нямало жени. Ето защо тези ранни римляни решили да откраднат жени от съседното племе на сабините. А. Ангелов, КС (превод), 257. Гражданското опълчение на етруските и сабините трябва да заеме проходите на Апенините и доколкото е възможно, да ги прегради, докато пристигнат редовните войски. В Рим се образува резерв от 50 000 души. Б. Минков и др., РИ (превод), 180.
– От лат. Sabinus, мн. Sabini.