САБИНЯ̀НИ мн., ед. сабиня̀нин, м. Истор. 1. Само мн. Древно италийско племе, населявало от края на второто хил. пр.н.е. територията между реките Тибър, Атернус и Аниене (в днешна Централна Италия), включително и хълмистата област на североизток от Рим, част от което участва във формирането на римската държава; сабини. В средня Италия са живяли различни народи: етруски, латинци и сабиняни. А. Илиев, Ч, 178. Латините живяли южно от етрусците; сабиняните заселили ся по планините въсточно от латините. Г. Йошев, КВИ (превод), 89.
2. Човек от това древно италийско племе. Естествено и римляните, също като юдеите, ревниво криели името на своя собствен бог пазител – например един сабинянин, Квинт Валерий Соран, бил наказан със смърт в края на републиканския период, защото лекомислено се разбъбрил по въпроса. Ю. Антонов, ББ (превод), 65. Понякога сабинянин може да притежава две родови имена: едното – показващо рода на неговия баща, а другото – рода на майка му, като няма точно определен ред, по който двете родови имена да бъдат използвани. НТПУ, 2014, т. 52, кн. 1А, 364. Подир смъртта Ромулова римляните избрали за цар сабинянина Пума Помпилия. Г. Йошев‚ КВИ (превод), 92.
– От лат. Sabinus, мн. Sabini.