САБЍЯ ж. Остар. и диал. Сабя (в 1 знач.). На противоположната страна на масата са тури Бенковски, с гола сабия в ръка и с пълна униформа, която сега беше облякъл. З. Стоянов, ЗБВ II, 58. През кървавата нощ на революцията Бойко беше си набавил, не знам как, една хубава турска сабия с позлатена капия. Ив. Касабов, МСВ, 3. Три хиляди стъпала водят към това здание и на всяко стъпало деня и нощя стои по един персийски войник с гола сабия. А. Дончев, АЦ (превод), 4. А детето го [дявола] удрило co сабията и му разделило гла’ата [главата]. Нар. прик., СбКШ, 142.