СÀБЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до сабя. Към войнишкото снаряжение се отнасят: раници, сухарни торби, поясни ремъци, саблени портупеи. Д. Хайдутов, ПК, 12. Подравняват се войниците в гладка линия, нито един кон не се движи, а поведеш в атака, земята се люлее под конските копита и слънцето весело играе под блестящето саблено острило. ИС, 1905, кн. 11-12, 10. Наяве виждам, не е сън – / враг яростно врага напада: / звук на юзди и саблен звън. Т. Харманджиев, Худ. С І (превод), 519. Саблено острие.
2. За военна част – който е с въоръжение от саби. Всеки дивизион има два саблени ескадрона, които в мирно и във военно време имат по 4 взвода. Ал. Ганчев, БД, 90. Сабленият ескадрон продължи на северозапад, докато се появи опасност от пехотен огън от север. О, 1939, бр. 841, 7.
3. Който се извършва със сабя. Враговете просто забравиха смъртоносните автомати и картечници пред неочакваната конска стихия. За пръв път моят ескадрон мина в саблена сеч. В. Нешков, З, 21. Ростов дигна сабята си и удари с нея французина. Офицерът падна не толкова от сабления удар, който само поряза леко ръката му над лакътя, колкото от блъсването на коня и от страх. К. Константинов, ВМ III и IV (превод), 76. Хвърлил се с една ръка в страшния саблен бой, Густаф Адолф Шведски изкупил победата със своя живот. О, 1934, бр. 627, 3. Раните му заздравяха, остаха само белези от саблени ударе. Н. Бончев, ТБ (превод), 89.
4. За рана, белег и др. – който е резултат от удар със сабя, нанесен е със сабя. Направо против него лежаха скелетите на две деца, затрупани с камъне и със зинали саблени рани на черепите. Ст. Стамболов, ТЗБ (превод), 21. Старата робиня майка познава белезите у Михаил войвода: „на дясна ръка пръстен белег, а на лявата – саблен белег“. СбНУ XLII, 28.
5. Прен. За удар – който е нанесен с рязко, отсечено движение на силно изпъната ръка (длан) или крак и се прилага при нападение, самоотбрана или като техника в бойни спортове. Травми на ларинкса. Те са сравнително редки, при падане върху твърд ръб или саблен удар по предната част на шията. Н. Мумджиев, ДД, 88. Побърза да се надигне, ала преди да се изправи на крака, Краси връхлетя върху нея. С рязък саблен удар я повали на канапето. Обгърна я мъгла. Д. Петрунова, ОП, 98.
◊ Саблен тигър. Палеонт. Саблезъб тигър; махайродус. Наредиха се в кръг и също запяха. Песента им приличаше на протяжен стон, на зов и копнеж и на далечния вой на сабления тигър, когато по непонятни причини му опадваха зъбите, за да го обрекат на гладна смърт. Л. Дилов, ДЗ, 157. Животни и птици, полъгани от водата, са слизали във впадината и захванати от асфалта, са оставали там. Този огромен капан е погубил хиляди животни. Само от сабления тигър са намерени над 3000 черепа и кости. НТМ, 1960, кн. 6, 20.