СÀБЛЯ ж. Остар. Сабя (в 1 знач.). Бледен, с извадена сабля, която слабо блещеше в мрака, той вървеше далеч преди войниците. Й. Йовков, Разк. ІІ, 138. В общия хаос той получи няколко удара със сабля. Хр. Смирненски, Съч. ІІІ, 192. Долу низ пътеката в запустената градина на старата вятърница задрънка саблята на полицейския стражар. А. Страшимиров, Съч. І, 221. Божията милост не се проявява чрез динамитни патрони и мушкания със сабли. Пряп., 1903, бр. 13, 3. На една страна захвърлил [юнакът] пушка, / на друга сабля на две строшена. Xр. Ботев, Съч. 1929, 16.