САБОТЍРАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от саботирам и от саботирам се; саботаж. Трънските селяни бяха големи изобретатели във формите на саботиране на реквизицията, понеже облагането ставаше според брой на овцете и снопите. Сл. Трънски, Н, 154. Нарушеното равновесие в съотношенията на цените на продаваните и купуваните от селскостопанските производители стоки води в повечето случаи към едно саботиране на установените максимални ценови нормировки, към нередовното плащане на данъци. А. Христофоров, УПИ, 267. Саботиране на производството. Саботиране на политиката на държавата. Саботиране на икономиката. Саботиране на енергийните проекти.