САВÀК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Спец. Съоръжение за регулиране на водния поток в напоителни канали, подводни отвори, водохранилища, представляващо подвижна метална преграда със специална конструкция, която се вдига и спуска. В хидротехническата практика освен вертикално монтирани саваци се използват и наклонени. Б. Казаков и др., Х, 299. Чрез пулта за управление диспечерът може да включва и изключва всеки агрегат на помпената станция или да променя положението на савака. Ил. Гаджалски, ЕХС, 22. Водната камера се състои от следните основни части: същинска камера, преход към напорния тръбопровод, основен изпускател, преливник, савак и фина решетка. Ст. Сунгарски, ВД, 199. // Подвижна дървена преграда за регулиране на водата във воденични улеи, вади и др., използвана в миналото. – На водениците ли ще ходите, чедо? – попита тя. – Какво ще правите там, баща ви още вчера запъна саваците? В. Милев, РК, 11. Когато напояването става направо от реката, водата се отвежда по вада и се разпределя между лехите и фитариите. Спирането и пускането на водата става чрез савак (дъсчена преграда, която затваря водата) или чрез заравяне със земя. Г. Георгиев и др., ЕБ II, 31. Край вадата на селската воденица, при савака, тя срещна сестрината си щерка Димана, която се връщаше почти плачуща от чорбаджи Денча. Н. Попфилипов, БД, 6.
– Тур. savak.