СÀГО, мн. няма, ср. 1. Хранителен продукт под формата на брашно (във 2 знач.) или зърна, получен от сърцевината на саговата палма, който се употребява в Югоизточна Азия, Нова Гвинея и др. Саго. Това е вид нишестен булгур, използван за приготвяне на каши, пудинги, пълнежи на баници, прибавка на супи. Произвежда се от сърцевината на саговата палма, богата на скорбяла, откъдето носи името си. Д. Колев, СХП, 303. Папуасите са мързеливи и мислят само за своите песни и как да се натъпчат със саго. А работа от тях не чакай. Цв. Пеева и др., СТ (превод), 99. Холандците изнасяли от Индиите: мускатови орехи, восък, саго, ориз, пипер. Л. Паяков, ИТ, 227. За да се получи саго от тази [саговата] палма, отсичат дървото, преди да е цъфнало, отварят сърцевината и я разсичат на части. Получените така късове от сърцевината се промиват в корита. Измитото и изсушено саго се пресува на цилиндрични късчета и се разпраща за продан. В, 1928, кн. 6, 358-359.
2. Сагова палма (във 2 и 3 знач.). С интерес разглеждаме палмата саго, най-разпространената в Източна Индонезия. Като се стрие сърцевината ѝ, получава се фино бяло брашно. В. Атанасова, ДБ, 33. Някои от обитателите на долините във вътрешността [на Нова Гвинея] и досега живеят като ловци събирачи, разчитащи главно на дивите палми саго. Ю. Антонов, ПВС (превод), 83.
– От мал. през рус. саго, нем. Sago.