САДЕВЍНА, мн. няма, ж. Събир. Диал. Земеделските култури, засадени някъде (в градина, нива и под.); садиво. Почна да се не ражда, затова я градушка ще очука, я суша ще изгори садевината. Кр. Григоров, ТГ, 86. Целият ѝ кратък живот бе преминал в селото. Иначе се занимаваше със садевината из двора, подвикваше след козата и кокошките. Пон., 2012, бр. 7-8, 139-140. От бурените наднича, срината от времето и забравата, зидария. Някогашното място, сгушено на припек и завет, е пак тук, но хората ги няма и садевината също. Пл, 2013, бр. 3, 127.