САДЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Спец. Сексуално отклонение, при което се получава сексуална възбуда и еротично удоволствие от причиняване на физическо страдание, болка на партньора или от унижаването му. Крафт-Ебинг определя садизма като „преживяване на сексуални, удоволствени усещания (включително оргазъм) предизвикани от актове на жестокост“, а също така твърди, че той включва и „вродено желание да унижаваш, нараняваш, раняваш и дори унищожиш другите“. СбОНКП, 1055. Сексуалната възбуда настъпва, когато се причинява (садизъм) или изпитва (мазохизъм) болка; особено опасни са проявите на садизъм, когато се съчетават и с антисоциално личностно разстройство. Св. Николкова и др., П, 363. Садизъм – изпитване на полово удовлетворение, когато се причинява болка или мъчение на друг човек (срещат се и садистични убийства). Ст. Раданов и др., СММД, 302. // Разш. Псих. Психическо отклонение, при което се получава удоволствие от извършване на насилие, от причиняване на физическа или душевна болка на друг човек или от унижаването му. В по-широк смисъл терминът „садизъм“ се свързва с удоволствие, извличано от причиняването на физическа или емоционална болка и някои данни потвърждават връзката между психопатията и садизма. В. Матанова и др., П, 337. Фройд утвърждава ролята на двата основни инстинкта: Ерос (сексуален инстинкт, инстинкт за живот, за съхранение) и Танатос (инстинкт за смърт, агресия, разрушение, жестокост, садизъм) и разглежда човешката жизнена дейност като резултат от борбата на тези две вечни сили – двигатели на човешката активност. Р. Стойнешка, ПУ, 57.
2. Прен. Склонност, влечение към извършване на насилия, към причиняване на физическа или душевна болка на друг човек. – Той [Садък бей] е като пор, влязъл в курник – убива заради самото убиване. Такъв човек не може да бъде вразумен. Самата му природа се опива от картината на страданието и смъртта. – Това се нарича садизъм – тихо се обади Чинтулов. Ц. Родев, ИСД, 806. За Калигула съвременниците казват, че никога не се е раждал по-лош роб на тщеславието, при това съчетано с мания за величие и брутален садизъм. Г. Бакалов, В, 185. Убиецът кара жертвата да му свири надгробния си „Реквием“. И има сили да се наслаждава на тази музика! Тук се крие по-изтънчен садизъм или по-голяма духовна сухота, отколкото в грубото изгонване на слепия музикант. Е. Каранфилов, Избр. пр I, 241. Предусещането на мъките, които щяха да последват, изпълваше Бенц с ожесточение. Така изпадаме в парадоксалния садизъм да мъчим ония, които безумно обичаме. Нищо не му причиняваше по-пълно и тъжно удовлетворение от сигурността, че постъпката му караше Елена да страда. Д. Димов, ПБ 1987, 176.
3. Извънредно голяма жестокост, присъща на някого, която той проявява при извършване на насилия, убийства и под. На 3 срещу 4 май 1943 г. полицията откарва в Ломското околийско управление арестуваните. „Тия дни бяха за нас – пише Опинчев – кошмарни. Смазваха ни от бой с тояги и бичове и вечер пияни полицаи газеха по телата ни. Най-зверски ме изтезаваха, и то с изключителен садизъм, врачаните Кевата и Данов.“ П. Кузманов и др., ИСМ, 425-426. На Загоричани, цветущо до въстанието българско село, се падна да изпита в най-голям размер и в най-потресна форма садизма на гръцките андарти. Хр. Силянов, ОВМ II, 208.
4. Събитие, поведение, постъпка и под., които са проява на склонност към извършване на насилия, към причиняване на физическа или душевна болка на друг човек. Дълбоко вълнуващо са възпети събитията в Перущица („Въстанието в Перущица“) и в Батак („Клането в Батак“). Характерни са решителните исторически думи в първата песен: „По-добре е тук да мреме, тук да мреме, кръв да леем, да не паднем в турски ръце“, а във втората песен – безстрастният разказ за грозния садизъм над мъже, жени и деца, предаден от лице из средата на кръвниците. БНТв III, 64-65. Командирът на 11-и пехотен полк заповядва да бият детето пред майката и майката пред детето. Това е груб садизъм, който наранява повече душата, отколкото тялото. И на майката, и на детето. Е. Каранфилов, ПМ, 233.
– От фр. sadisme от собств.