САДЍСТ м. 1. Мед. Псих. Човек, който страда от садизъм (в 1 знач.). Извършителите на убийства и престъпления със сексуален характер, диагностицирани като садисти, оставят характерни улики на местопрестъплението, които може да се окажат ключови в определяне на риска от рецидив. СбОНКП, 1056. Фетишизъм – полово удовлетворяване с крадени дрехи или части от тях, обувки и други предмети (наблюдава се по-често у мазохистите, отколкото у садистите). Ст. Раданов и др., СММД, 302. Има случаи на убийство и разчленяване на трупа от психично болни или по сексуални мотиви (садисти). М. Марков, СМ, 353.
2. Човек, който проявява садизъм, причинява физическо страдание или душевна болка на друг човек с голяма жестокост. – Седни! – заповяда директорът. – Не, няма да седна!... – продължи инспекторът. – У тебе има някакъв отвратителен навик да се забавляваш с хората, като ги унижаваш… Ти си просто садист. – Садист ли? – Да, садист! Д. Димов, Т I, 846. В колона по двама войниците от двата полка са заставени да минат край двата трупа и да ги заплюят. От едно таванско прозорче на съседната къща се раздава вик: – Убийци! Садисти! Не се ли наситихте? Е. Каранфилов, ВСР, 195. За да изтръгнат признания за участие в конспирация, на агентите се възлагаше да прилагат всички средства за мъчение. Дори да вадят очи, да отсичат ръце и крака – да вършат всичко, което въображението на садиста може да роди. Мл. Исаев, Н, 206. След близо пет години, прекарани в България, Ото Вагнер беше създал толкова противоречиви представи у ония, които го познаваха, че за едни беше голям разузнавач, за други – търговец и гешефтар, за трети – гестаповски садист. Г. Гочев, БДД, 10-11.