СÀДОМАЗОХИСТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася до садомазохизъм (в 1 знач.) и садомазохист (в 1 знач.); садомазохистки. Намираше се в просторно ателие с високи по педя бронзови скулптури върху тежки дървени маси. Всички скулптури бяха със садомазохистични теми – голи жени, бичувани, вързани, бити. В. Божилов, Сбл (превод), 181. Младежите често се поддават на пристрастяване като средство за бунт. Могат да се появят и садомазохистични действия. ВМед, 2003, бр. 1, 53. Садомазохистичен секс. Садомазохистични наклонности. Садомазохистични практики. Литература със садомазохистично съдържание.
2. Който е проява на садомазохизъм (в 3 знач.), на склонност към причиняване на болка на себе си и другите; садомазохистки. „Дали е по-достойно да понасяш / стрелите на свирепата съдба, / или обнажил меч, да се опълчиш / срещу море от мъки и в таз битка / да ги зачеркнеш всички?“ Тук Хамлет е навлязъл в садомазохистичната алтернатива и е оставил настрана темата, с която е започнал. В. Петрова, ИР (превод), 102-103. Образът на милиционера [в романа] е потвърждение на садомазохистичния инстинкт – преклонение пред силните на деня, жестокост към слабите. Люб., 2019, бр. 19, 180.