САДРАЗÀМ м. Истор. 1. Длъжност на най-високопоставения държавник в Османската империя, който управлява държавните дела от името на султана, председател е на Дивана и е главнокомандващ на войската във военно време; велик везир. В края на 1789 г. поста садразам заел Гази Хасан Паша. Т. Чалъкова и др., ТИ, 79.
2. Лице на такава длъжност. Султан Махмуд се съветваше със садразама и с еничарския ага как е войската, могат ли да започнат война с Персия. Д. Мантов, ХК, 53. Щом султановата войска е станала разбойническа дружина, щом самият садразам не смее с пръст да побутне хаирсъзите, дошло е времето на разбойника, нашето време. В. Мутафчиева, ЛСВ І, 164. Набързо под протеста се събират около две хиляди подписа и се събират първомайсторите на еснафа да подадат протеста на садразама. Т. Жечев, БВ, 323. Че си иде на мене садразам, / води турци, води еничаре, / па низаме и табор читаци. / Иска мене садразам да хване, / да ме води во Ловеча града. Нар. пес., БНТв III, 393.
– От араб. през тур. sadrazam. – Друга (диал.) форма: садрезàм.