САЗЛЪ̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Блатисто място, където расте саз2. Който изсуши и направи способни за обработване мочурливи, блатисти земи (сазлъци, азмаци и пр.) и блата, освен че придобива собствеността на тия имоти, но се и освобождават от всякакви държавни, окръжни и общински данъци. В. Георгиев и др., ИБД II (1), 453. Рогозарството, преди чисто турски поминък, с добре използваните из Сливенско и Ямболско блата и сазлъци би било един добър поминък на сума бедни семейства. С. Табаков, ОИС III, 148. Необработваемата земя в българското селско стопанство е съставена от следните категории земи: пасища, мери, гори, сазлъци. ГВТУ, 1932, кн. 5, 146.
2. Събир. Много сазове, израснали гъсто на едно място. Обикалям постовете. Отминавам блатото и мисля си за сивите си приятели, които тук някак спят в гъстия сазлък. Н. Агънски, ЗД [еа]. Вдясно е равна като длан поляна, опряна до надвиснала тъмна гора към юг, а на изток открита до високите сазлъци на езерото. П. Росен, ВПШ, 86. За наше злощастие тоя уж работен път скоро се изгуби и ние се въртяхме около едно блато, пълно вътре със сазлък. З. Стоянов, Съч. ІІІ, 2008, 248.
– От тур. sazlık.