САЙБЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Който е на сайбия. Спря бае Манчо баш тогава, когато децата му имаха най-голяма нужда от него, от неговите сайбийски ръце. М. Георгиев, Избр. тв, 697. По-млого струва едно сайбийско око от десет чужди ръце. Послов., П. Р. Славейков, БП ІІ, 65.
2. Който е характерен за сайбия. На момина къща – къща се гледа, на момкова – дворска наредба. Дворска наредба, сайбийска сръчност. Просв., 1901, кн. 4, 149.