САЙВÀНТ м. 1. Лека постройка, навес и под. в двор на сграда, които предпазват от дъжд и слънце; заслон, сушина. Наистина градинката на бай Копчев беше добре подредена: хамбар, сайвант за свине и кокошки. Л. Стоянов, Б, 39. От дъното на дворовете поглеждаха курници, сайванти, под които се мъдреха бурета, бъчонки, делви и качета. А. Гуляшки, ДМС, 116. Напролет животът на семейството се пренасяше на двора около летния оджак под сайванта. Ив. Хаджийски, БДНН ІІ, 21. Сутрин по двора се чуваше бодрият глас на стария Герак, който обикаляше обора и сайванта, дето спяха ратаите. Елин Пелин, РП, 331. Машинистите прибираха под ламаринените сайванти трактори и вършачки. А. Гуляшки, СВ, 46. Сайвант за сено.
2. В старите български къщи от старопланинския край – открито отпред и отстрани помещение на първия или втория етаж, през което се минава, за да се влезе в стаите; чардак. Тя [къщата] носи белезите на зрялото Възраждане в района. Към сайванта на горния етаж, който е отворен по цялото протежение на фасадата, води дървена стълба. Хр. Димов, РДК, 115. Всеки ден се налагаше да се изкачва по криви и стръмни улички. Тук живееха и застарели моми в загадъчно мрачни къщи, от чиито сайванти и прозорци надничаше мушкато. Ем. Станев, ТЦ, 82. Къщата беше направена от кирпич. Имаше една темна одая и една по-голяма и дълъг сайвант с дървен парапет. П. Сталева, ПЕФ, 14. Отвън, на открития сайвант, са налягали децата – пет на брой. Л. Стоянов, Х, 128. От тази стая се излиза на сайванта. Дълбок сайвант.
– От перс. през тур. sayvan. – Друга (диал.) форма: сайвàн.