САЙВÀНТЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от сайвант. – Яно, къщата ни е малка, на земята, с малко сайвантче. Ако тази година е по-спорна, мисля да направя по-голяма къща. П. Сталева, ПЕФ, 42. Ленковата майка, поседнала в тъмното под сайвантчето, чакаше детето си. Г. Караславов, Избр. съч. VІ, 227. Не бе отключил още дървената вратница, от сайвантчето долетя тропот, после ненадейно изрева магарето. Н. Нинов, ЕШО, 92.