САЙГÀ ж. 1. Средноголям чифтокопитен бозайник от семейство кухороги, причисляван към антилопите, който има източена муцуна и дълъг и извит нос, подобен на хобот, и обитава степни и полупустинни области в Цeнтрална Азия, Монголия и др.; сайгак. Saiga tatarica. В планината [в Афганистан] се срещат няколко вида диви козе и овни, сайга. Е. Андрейчин, А, 28. Дивите кози и муфлоните, които обикновено обитаваха планините, предпочитаха откритите плата на студените северни земи. На местата за водопой те се смесваха с малки фамилни групи антилопи сайга и по-големи табуни степни коне. М. Пампорова-Стойчева и др., Д (превод), 190. Пещерата Ласко е разположена близо до живописното селце Монтиняк. Тук е събрана съкровищница от рисунки на първобитния човек. За изненада тук е изобразена и степната антилопа сайга. П. Трантеев и др., ТП, 140. Съвременното разпространение на сайгата е свързано с наличието на степи и полупустинни степи. Тук върху сравнително ограничена територия тя намира целогодишно храна. Ив. Гацов, Н, 58.
2. Женският екземпляр на това животно. Тези сайги – така се наричат самките, а мъжкарите се казват сайгаци – тези сайги имат глави като на овца с източена муцуна и с увиснал нос. А. Дончев, САСТ I, 1982, 141.
– От тюрк.