САЙГÀК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Сайга (в 1 знач.). Особено нагледен е примерът с регулирането на популациите на антилопите сайгак. Този някога многоброен и заемащ голям ареал вид бе толкова силно намалял, че в 1920 година бе заплашен от пълно изчезване. НТМ, 1969, кн. 9, 18. Сайгаците изнемогваха от жегата. Вечер те обикаляха по сто-двеста километра да дирят прохлада и се събираха с десетки хиляди по бреговете на Волга. Ф. Гинев, Р (превод), 396. За ханското семейство беше устроен в степта голям лов. Пет хиляди конници подгониха отдалеч, от степта, и сайгаци, и диви коне. Г. Стойчева, ЧХ (превод), 376.
2. Мъжкият екземпляр на това животно. Всяка година пролетта бавно изтегля белия мъртвешки саван на зимата от проснатото тяло на степта. И тогава потичат червените реки на стадата от сайги и сайгаци. А. Дончев, САСТ I, 1982, 141.
– От тюрк.