САКÀ ж. 1. В миналото – буре, прикрепено на двуколка, теглена от кон или магаре, с което се разнася и доставя вода в безводни населени места. Тъй наречената сака – малка бъчвичка, разнасяше от къща на къща дунавска вода. Д. Казасов, ВП, 66. Наричаха я [водата] прясна, макар че престояваше по четири-пет дни в дървените бурета (саки). В. Ченков, ЗХ, 10. Син му заживя хем живот пашовски, когато по-рано носеше със саката вода да продава. БПр, 1900, кн. 8, 24. // В миналото – мях или двойка мехове за носене на вода, натоварени на кон. Когато минавал край Дунава, Стефан Караджа забелязал, че някакъв турчин пълнел саката си с вода. Н. Ферманджиев, РХ, 161.
2. Диал. Мярка за количество вода, равна на два такива мяха. Затвори вратата на дворът си и не даде драм вода от кладенеца си за угасявание на пожарът. Освен това, не отпусна конете си да донесат поне една сака вода. В, 1885, бр. 18, 2. Бобчев извлече полумъртвия вън на улицата за променение на въздуха и като изля върху него една сака вода от Марица, го свести. Св, 1883, бр. 10, 3. Докарай ми две саки вода. Н. Геров, РБЯ V, 109.
– От араб. през тур. saka.