САКАДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. В миналото – човек, който разнася и продава със сака вода в безводни населени места; водоносец. Пловдивските улици вечер се осветяват от газови фенери и всякога са шумни и многолюдни. Сред врявата по това време особено изпъкват многото сакаджии – те водят коне, натоварени с големи кожени мехове маришка вода. Ил. Тодев, СЧ I, 433. Дойдоха най-после пожарникарите, захванаха да гасят на едни места, на други да сечат и да рушат, покатерени по покривите, за да усамотят запалените къщи от околните. За жалост, водата, донесена от първите сакаджии от Марица, скоро се изчерпа и тулумбите останаха в бездействие. Ив. Вазов, Събр. съч. XIV, 1977, 326-327. Бяха му омръзнали и всички малки делнични събития като пристигането на потния сакаджия, който идваше с голям кожен мях и изливаше вкусната вода в отрано приготвените съдове. А. Христофоров, А, 235-236. Само заради водата едни главяват слуги; други купуват от сакаджии вода, която не я знаем откъде е. Проб., 1923, бр. 3, 2.