СÀКАМ, -аш, несв., прех. Диал. 1. Искам1; ща, рача. На входа на Обществената безопасност ме наобиколиха черни, брадати хора: „Що сакаш, мари! Пари дай, он сака пари!“. Н. Христозов, ПД, 56. – Господин капитан, ке те молам да ме пущиш до дома. Сакам да видим децата. Й. Йовков, Разк. ІІ, 81. Срам ме беше да ида на кошарата ви и тайно по дола, по дола, та там… Гледах, гледах, добри овце, ама сакат и добро гледане. Ст. Поптонев, ОБЛ, 73. И ето ти един [ерген] в шаечно елече протегна шия към мене и дума: – Сакаш ли ме, моме! Аз се позасрамих, не смея в очи да го зърна. Кр. Григоров, Н, 49. – Колко че ни сакаш тая гаведина да ни я продадеш? – Че ви сакам да ми напълните капата с пари. Нар. прик., СбНУ VII, 136. И беше го ударило по глаа, без да сака, и му я разцепило глаата. СбНУ XI, 120. Да ти даде Господ що ти сърце сака. Послов., СбНУ ХLІІ, 99. Лозето не кье молитва, а сака мотика. Послов., СбНУ ХІ, 159.
2. Търся, диря (в 1 – 3 знач.). Се качиа [Янкула и Секула] горе на дивани, / да сакает девойка и невеста. / Не найдоа девойка и невеста. Нар. пес., СбНУ VІ, 54. Първата [самодива] дума Стояну: / Стринин Стояне, Стояне, / що сакаш тука посред нощ? Нар. пес., СбВСт, 347. Тръгнал съм, бабо, да сакам навамо. Н. Геров, РБЯ V, 109. сакам се І. Страд. от сакам. – Според стоку и паре, за арну девову [девойка], голем прид се сака. ПСп, 1904, кн. 9-10, 724. Нещо сме прегрешили на старецо – рекли жените. – Требе да се иде и да се сака прочка. Нар. прик., БНТв XI, 315. ІІ. Взаим. от сакам в 1 знач. Сакали се Ирин и Иринка, / сакали се, па се и взели. Нар. пес., СбНУ ХХІV, 206.
СÀКА МИ СЕ несв., непрех. Диал. Иска ми се; ще ми се. И взели да ми казват, че трябвало да се отмени закона за интернирванията? Сака ли ви се? Ал. Константинов, Съч., 46. – Хм, не даваш, а? Не даваш! Тебе ти се сака санким да ми купиш гребен, па да реша бела коса, ха? Бела коса, нали? Да стоим, да побелеем, па да те чакам... М. Георгиев, Избр. тв, 287.
СÀКА СЕ несв., непрех. Диал. Безл. Иска се; изисква се, иска. За да не става разединение, се сака помощта на народа. Хр. Шалдев, ГП, 461.
◊ Каквото <какво> ми душа сака. Диал. Всичко, каквото ми се иска, каквото желая. Тъкмо се канеше вече да излезе и Йончоолу, когато в кръчмата влезе гайдарят. – Дай му една пиячка, какво му душа сака – поръча Йочоолу. В. Нешков, Н, 215. Каквото ти душа сака, това може да видиш на изложбата – дето вика народът – от пиле мляко само няма... Цв. Маркова, ДХ, 63. Колкото <колко, що> ти душа сака. Диал. Много, в голямо количество, без ограничение. – Па мен баш не ми се лае, господине, а пък тебе, ако ти е до лаене, иди на пътя, па си лай, колкото ти душа сака. М. Георгиев, Избр. тв, 450. Като дошли царовете и сите сватове, натурали богати трапези, яденье, пиенье, колко що ти душа сака, нали е царска трапеза, цел народ е работил за нея! Нар. прик., БНТв Х, 446.