САКÀРЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. За домашно животно, обикн. бивол – който има бяло петно на челото; лис, бряз, сакар. Него ден се отели голямата ни биволица. Сакарестият бивол, дето си счупи рога на Братанска Просойка на Припека, близо до студеното кладенче, е от нея. Като остаря, продадохме го на касапите в града. Чудомир, Съч. I, 117. Да има алест кон – или пък сакарести биволи да впрегне в ралото. К. Петканов, СВ, 61. Една длъгнеста поляна като лисото на сакарест бивол се разстила по челото на самотния тъмен балкан. П. Росен, ВПШ, 183.
– От тур. sakar.