САКÀРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Сакар – планина в Югоизточна България. През 1830 г. част от населението на сакарското село Главан в търсене на по-добър живот се преселва в Бесарабия, която тогава е в границите на Руската империя. М. Иванова и др., ОЕ, 429. Мезозойски произход имат нашите родопски, сакарски и странджански мрамори. В. Цокова, ВС, 30. По-нататъшният ни път вървеше през хълмиста покрайнина с хубав изглед на близките сакарски и странджански върхове. Ст. Аргиров, ПБ (превод), 755. Сакарски долмени. Сакарски гранит. Сакарски ридове.