САКÀТОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Качество на сакат. Съдбата попречила на Вук да има за другарка в живота сръбкиня. Неговата болест, сакатостта му, го принудила да се откаже от ръката на Ружа, родена в същото село, откъдето бил и той. Р. Жинзифов, Съч., 252. При една моя среща с Кирил Христов стана дума за този памфлет. По най-деликатния начин се опитах да кажа, че ми се вижда прекалено остър този полемичен тон с един покойник [Пенчо Славейков] и особено споменаването на неговата сакатост. Мл. Исаев, Н, 263. Със страх износи Кица Маврудия, със страх го роди, искаше да го обича, а не можеше. Това я измъчваше, тая нейна духовна сакатост. В. Начев, ТВ, 110.