СÀКРУМ, мн. няма, м. Анат. Кост, образуваща се при срастване на кръстните прешлени у човек на възраст над 25 години; кръстна кост, кръстец4, сакрална кост, свещена кост. Раните от залежаване се локализират най-често в областта на издадени костни структури: сакрум, лакти, колене. Д. Дамянов и др., ВТХ, 444. Сакрумът може да се разглежда като продължение на гръбначния стълб от пет сраснали прешлена. М. Танчев, АК (превод), 216. Понякога към сакрума прираства последният лумбален прешлен (сакрализация). А. Кацулов, НА, 35. Рентгенография на сакрума.
– Лат. (os) sacrum, букв. ‘свещена (кост)’.