СÀКСИ мн., ед. (рядко) сакс м. 1. Само мн. Истор. Германски племена, населявали през ІІ в. сл. Хр. територията между долните течения на реките Рейн и Елба, част от които (заедно с англите и други племена) завладяват Британия през V – VI в. и впоследствие участват във формирането на англосаксонската народност. Във втората половина на IV в. от изток към запад се придвижили нови племена и народи, които ние наричаме с общото име варварски. Това били остготи, вестготи, вандали, франки, бургунди, англи, сакси и пр. В. Йончев, КПВ, 103. В I век на н.е. голяма част от британските острови са били завоювани от римляните, които нарекли провинцията Британия – на името на едно келтско племе. През V – VI век са дошли англи и сакси от Германия. Кр. Трендафилов, ОТТО, 162. Гражданските смутове в империята [Византийската империя] се усложняват и от сепаратизма на провинциите, както и засиления натиск от страна на алани, сакси и франки. Г. Бакалов, В, 94. Тая безпреривна война със саксите принела Карлу много усилия. Г. Йошев, КВИ (превод), 165.
2. Остар. Саксонец. Баварец, шваба, сакс са немци, но тие немци твърде тежко се разбират един другиго. С, 1872, бр. 44, 348.
3. Истор. Саси. В Западна Европа самоковите са въведени едва през 13 и 14 столетие. Предполага се с голяма достоверност, че те са пренесени у нас от саксите и маджарите около 14 столетие. П. Делирадев, В, 329. Търся нашето рударско село Сажденик и македонското Саса, където преди векове опитни рудари сакси са положили началото на едно цветуще рударство, заглъхнало още в турско време. Зав., 1937, кн. 6, 126.
– От нем. Sachsen.