САКСÒНЕЦ, мн. -нци, м. 1. Човек, който по произход е от историческата област Саксония, жител е на тази област. У древните саксонци един шилинг съдържал известно време само пет пенса и вероятно е бил у тях също толкова променлив, както и у техните съседи древните франки. Г. Георгиев, БНН (превод) [еа]. Омразата между прусаци и саксонци, създадена през време на Седемгодишната война, не била премахната с подписването на мира. Саксонецът чувствувал сега още по-силно раните, които му бил причинил възгорделият се прусак. К. Гълъбов, Л, 185. Провинциалните названия на германския народ баварец, саксонец, прусец и пр. ся забравиха. Лет., 1871, 209.
2. Човек, който по произход е от провинция Саксония в днешна Германия, жител е на тази провинция. Немецът е патриот и в покупките. При сравнително еднакви стоки изборът е винаги в полза на родната. Баварците пият само баварска бира, саксонците – само саксонска. Б. Дуранкев, НКСВ [еа].
◊ Трансилвански саксонци. Лица от населението на областта Трансилвания (в днешна Румъния), формирано от германски преселници католици през ХІІ – ХІІІ в.; саси. През последните четири века на първото хилядолетие в Трансилвания най-важните процеси са: изчезването на съществувалите германски, романски и евентуално дакийски народностни групи, повсеместното разпространение на славяните и последвалото заселване на народностите румънци, маджари и трансилванските саксонци. М. Александрова, ГВБЕ, 211. Но надали щеше Брашов толкова да цъфти индустриално и да получи такова важно политическо значение през XIV – XVI в., да не бяха трансилванските саксонци – главният елемент, който от векове е управлявал съдбите на тоя град. СбНУ XIII, 9.