САКСОФÒН м. Метален духов музикален инструмент, който се състои от извита тръба с коническо сечение, мундщук и клапи. Джазбандистът виртуозно завъртя палките и след като в продължение на няколко такта обиколи барабанчетата, удари чинелите и саксофоните запъшкаха под бърз такт. Д. Кисьов, Щ, 482. Носталгичният глас на саксофона нажежаваше въздуха и свиваше в сладки спазми коленете. К. Константинов, ПЗ, 163-164. Клубчето ни се оживява. Мислил съм да образуваме малък самодеен джаз. Представял съм си го. Сдобиване, ако не с пианола, поне с акустични китари, саксофони и други инструменти. Б. Болгар, ОП, 72. Когато влязохме в салона, тъмносинята плюшена завеса беше спусната. Но изведнаж се чу силно изпищяване на саксофон от оркестъра. Завесата се дръпна. Г. Белев, КВА, 144.
– От фр. saxophone от собств. Sax + гр. φωνή ‘звук’.