САКСОФОНЍСТ м. Музикант, който свири на саксофон. Саксофонът отчаяно гъгнеше някакъв блудкав романс – сякаш се оплакваше, че никой не иска да знае за усилията на саксофониста, който се надуваше с изпъкнали от напрежение очи. Ст. Марков, ДБ, 340. Възможностите на този инструмент [синтезатора] преодоляват вековното ограничение в овладяването на отделните музикални инструменти – свирещият на синтезатор е едновременно и пианист, и цигулар, и китарист, и саксофонист. С. Лазаров, ЕМС, 70. По улицата точно зад оградата на гробищата на шествие вървеше джазов оркестър с музиканти в официални черни костюми. Саксофонистите ту се показваха, ту пак се скриваха. Пищяха корнети и кларинети. Ем. Масларова, ЧП (превод), 380-381.


Източник: Речник на българския език (онлайн)