САКУ̀ЛЯ ж. Диал. 1. Голям чувал, обикн. за брашно или зърнени храни; вретище, врекя, вреща, вреч, платник1, платеник, мутавец. Гана приклекна, разтвори сакулята и оттам се измулиха две клепарести муцуни. – Я – извика зарадвано Гмурачката – какви хубави кутрета! Ст. Даскалов, СЛ, 108. Какви предмети се изработват в мутафчийския занаят? – Торби, дисаги, чували, сакули, пътеки, колани за коне. Ал. Дорич и др., ЗН, 151. Във връзка с воденичарството е развито изработването на чували за жито и брашно, а също така и за картофи. Големите чували побират до 200 – 250 кг и носят името сакули. АПС, 1938, кн. 4, 42.
2. Количеството брашно, зърнени храни или др., което се побира в такъв чувал. Те го уговарят, като казват, че са съгласни да му дадат каквото иска, и той иска една сакуля брашно, 10 ведра вино. ГСУИФФ, 1931, т. 27, 69.
3. Кесия (във 2 знач.). Неофит му пише на 25 януарий да не се излъже да даде никому владичнината, защото ще я брои от сакулята (кесията) си. Г. Баждаров, ГБ, 40-41. Ангел Върбанов е забравил сакулята си у дукяна на Георгн кръчмара. Дохажда тутакси или после няколко дни, но сакулята няма. ЖСт, 1894, кн. 4, 272.
4. Изтъкано от козина покривало за добитък; чул. За покриване на добитъка се тъчели също специални покривала, известни с названието чул. В някои райони се среща името сакуля. Г. Георгиев и др., ЕБ II, 135.
– От гр. σακκούλα ‘чувалче; пакет; кесия’.