САКЪ̀З м. 1. Вид дъвка, приготвяна от ароматна смола, която има и лечебни свойства и се използва за медицински цели. През този ден следобед Коста беше отишъл да си купи тютюн. Тютюн нямаше, но имаше сакъз и той, като си спомни с болка за своя Славейко, комуто неделен ден на връщане от черква неведнъж бе носил тъкмо такъв подсладен сакъз, купи си сега няколко зрънца и задъвка. Ст. Дичев, ПКС 1977, 290. – Как са ти зъбите, бей ханъм? – Хубави са, без да дъвча сакъз. Д. Мантов, ХК, 135. У нас през XIV век царската канцелария е употребявала за скрепяване на документи восъчни печати. Печатите от восък са правени или от чист пчелен восък, или примесен с дъвка (сакъз) и ленено масло или друга мазнина. СбРП, 47. По желание този млин може да се залее със захарен сироп, приготвен от захарта и 750 мл вода, в която има сакъз (дъвка). С. Чортанова и др., НСК, 427.
2. Вечнозелено дърво, разпространено по Средиземноморието, от което се добива ароматна смола, която има и лечебни свойства и се използва за медицински цели; сакъзово дърво. Pistacia lenticus. Придружен от барки, които пренасят своите товари до Хиос, английският кораб стига до острова, който все още е един от най-активните центрове на Изтока с генуезките си търговци, с плантациите си от сакъз, с производството си на копринени покривки и с многобройните си кораби. В. Илиева, СМ I (превод), 395.
– Тур. sakız.