САЛ, сàлът, сàла, мн. сàлове, след числ. сàла, м. 1. Примитивен плавателен съд, изграден от здраво привързани една към друга дървени греди или трупи. Селището беше край голямата река и стопанинът нареди на своя слуга да слезе в крайречната гора, да насече по-едри дървета и да направи сал. Сл. Караславов, СБ, 627. На десетина метра от нас имаше малък сал, направен от три или четири дървета, заловени успоредно едно на друго. М. Марчевски, ТС, 115. Кръстоносният лидер побързал да напусне града. Корабите обаче, които намерил на брега на р. Мароа, се оказали малко на брой. Затова някои от неговите хора се опитали да си направят салове и да преминат реката, обстрелвани със стрели от печенезите. Е. Койчева, ПКПБ, 41. Али ага беше събрал с удари на бич близо триста молдавци от околността и ги беше накарал да работят цялата нощ, за да направят от трупи един прост сал. Б. Цветкова и др., ФПБ I (превод), 318-319.
2. Плоскодънна широка ладия за превозване на хора, добитък и др. през река. По-рано дълги години той управлявал един от саловете, които срещу малка такса пренасяли кола и пътници през реката. Й. Йовков, Съч. I, 1989, 162. Много народ прекосяваше на това място Марица. С лодки, с каици и салове. Г. Манов, КД, 71. Като забиваше дългия прът в тинята, ловко и леко подкарваше широкия натоварен сал по тъмната повърхност на реката. П. Михайлов, ПЗ, 87. Всички се качихме на сала. Салджиите бяха турци. М. Кънчев, В, 336.
3. Привързани една към друга дървени греди или трупи, които се теглят с влекач или се пускат по течението на река, за да достигнат до определено местоназначение. Буксирни катери влачат салове от трупи към океанските транспортни кораби, които оттук откарват дървения материал в много страни на света. Д. Богданов, ВТА, 79. – А преди... с какво се занимаваше? – попитах колкото се може по-внимателно. – Преди ли? Живеех на реката. Спусках салове от трупи. Вл. Зарков, Х (превод), 126. Не всичката дървесина се разпраща чрез железниците. Има един по-евтин път – реките. По тях отдавна спускат салове от дървени трупи. НТМ, 1958, кн. 11, 9.
4. Спасително съоръжение при кораб, вид лодка, специално предназначена и оборудвана за използване при аварийни и бедствени ситуации. Всеки от пътниците [в парахода] имаше определено място. За хората от нашата каюта – лодка № 2. Ако в нея няма място, тогава да използваме саловете, които представляваха правоъгълници от дебели коркови рамки, обвити със здраво платно. Г. Белев, КВА, 325. Корабът е снабден с шест спасителни лодки и значителен брой спасителни салове. М. Цанов, УВК, 212. Паника обхвана хората. В дивашкия нагон да се задържат, войниците се събаряха един друг, удряха се за поясите за спасяване. На саловете и лодките се бореха за места като зверове. Брат., 1965, бр. 199, 5. Надуваеми салове.
– Тур. sal.
САЛ1 нареч. и нареч.-съюз. Диал. Само1; саде, салт. – Виж, татко, насреща какви шоколади, да вземем и ние, едно сал парче. Хр. Смирненски, Съч. ІІ, 18. Един бе Чавдар войвода, .. / без сестра Чавдар, без братец, / ни нийде някой роднина – / един сал вуйка изедник / и девятмина дружина! Хр. Ботев, Съч. 1929, 32. – Дечица, станете, / вървете, учете, / че който се учи, / сал той ще сполучи. Чичо Стоян, ЧК, 106. Очите му бавно погледнаха нагоре към небето. Ни една зведица! – тихо каза той. – Сал гората шуми. Ст. Загорчинов, ДП, 148-149. Ожени мома, сал да не е у дома. П. Р. Славейков, БП ІІ, 7.
– От тур. salt ‘само’. – Друга форма: сай.
САЛ2 частица. Диал. Само2. – Елате, елате – да видите сал каква трева и сянка има тук. Ц. Церковски, ТЗ, 21. Я сал чекам да се земат с Дуда, да видим каков Крали Марко че се пръкне от них! Елин Пелин, Съч. V, 104.
– От тур. salt ‘само’. – Друга форма: сай.