САЛÀШ м. Диал. 1. Дъсчена колиба. Зад крушата се мъдри дъсчен салаш, накитен със сини пердета. Ст. Заимов, М ІІІ, 255. Лежеше в салаша, наметнат с ямурлука си, слушаше как зад върбалаците шуми реката. П. Константинов, ПИГ, 199.
2. Навес (във 2 знач.). Върху прътите беше прострян широк бял конопен чул. Под този прост, но удобен салаш беше простряна пъстра черга. Г. Караславов, ОХ, 171. Старшията беше направил чардак със салаш, лежеше на сянка и наблюдаваше кой как работи. Г. Караславов, ОХ ІІ, 4
– Тур. salaș.