СÀЛВИЯ ж. 1. Само ед. Вечнозелен полухраст от едноименния род със сивозелени продълговати листа, покрити с мъх, и виолетови цветове, който се използва като лечебно средство и подправка; градински чай. Salvia officinalis. Салвията е растение с многогодишен корен и едногодишна надземна част. Обикновено се отглежда като четиригодишна култура. Д. Киречев, ТР, 149-150. Родината на салвията е средиземноморския регион на Южна Европа, където се среща и до днес като диворастяща. Още римляните са я познавали и култивирали, а в Средна Европа станала много популярна и се разпространила през IX век. Р. Денкова и др., НА, 146. Етерично масло от салвия.
2. Само ед. Листа от това растение, които се използват като отвара за чай, като подправка и др. Към сосовете се прибавят характерни подправки: за сосове на сметанова основа – индийско орехче, розмарин, мащерка, горчица, салвия. Я. Христова, ТКП, 153.
3. Само ед. Бот. Род с над 700 вида едногодишни и многогодишни тревисти растения или полухрасти от семейство устоцветни, които растат по сухи, тревисти и каменливи места, ливади и др.; конски босилек. Salvia. // Ед. и мн. Отделен вид растение от този род. Като пчелна паша голямо значение имат и редица видове салвия, босилекът и др. Ст. Недялков и др., ПП, 197. У нас има много видове салвия в диво състояние. Б. Гъбев, НБ, 24. Смолни киселини се намират в папратите, в иглолистните, бука, леската, глога, някои салвии, вратига и много др. ГСУВМФ, 1936, т. 12, 109. Ливадна салвия. Полска салвия.