САЛИЦЍЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. 1. Който се отнася до салицилова киселина. Добре е ушният канал да се промие с 2% разтвор на салицил. Предписват се салицилови разтвори за почистване. Г. Георгиев и др., УНГБ, 75. Тази дрога [корите от върба] съдържа танинови вещества и гликозида салицин. Употребата ѝ в медицината е изместена от синтетичните салицилови препарати, но е запазила значението си в народната медицина като заместител на хинина при малария и треска. Хр. Аврамова, ДР, 56. Мухлясването може да се избегне. Ето как ще стане това: мармаладът се посипва с тънък слой салицилов прах. НТМ, 1959, кн. 9, 19. Салицилови соли. Салицилови съединения. Салицилов спирт.
2. При който се използва салицилова киселина. За салициловото лечение няма строги противопоказания. То се избягва при гастрити и язвена болест. Л. Томов и др., СВВМ, 52.
◊ Салицилова киселина. Хим. Органично съединение във вид на безцветни кристали, получено за пръв път от вещество в кората на върбата, което притежава антисептични и бактерицидни свойства и се използва за синтез на лекарства (аспирин), в медицината, като консервант, за багрила и др. Салициловата киселина е представител на фенолните киселини. Аспиринът е неин естер. Хим. IX кл, 1989, 136. Салициловата киселина има антисептично действие, което се дължи на фенолния ѝ характер. Това ѝ свойство се използва за спиране на ферментационни и гнилостни процеси, поради което салициловата киселина намира приложение при консервиране на плодове. Я. Тодорова, ОХ, 128. Салициловата киселина е аналгетик и антипиретик.