САЛИЦЍН, мн. няма, м. Хим. Вещество, глюкозид на салициловата киселина, което се съдържа в кората на върбата и притежава болкоуспокояващо действие. Салицилова киселина. Тази киселина може да се добие из салицина, тъй също я добиват изкуствено от фенол. В. Богданов-Радин, РОХ, 162. Тази дрога [корите от върба] съдържа танинови вещества и гликозида салицин. Хр. Аврамова, ДР, 56.
– От лат. salix ‘върба’.