САЛКЪ̀МЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. 1. Който се отнася до салкъм; салкъмов, акациев. В последно време почти при всяко окръжно горско управление има основани пипиниери, откъдето поне салкъмени и айлантови дръвчета могат доста евтино да се набавят. Сеяч, 1897, кн. 10-11, 14. Той подава ръка, а Пенко, ни жълт, ни син, трепери като салкъмен лист. В. Ченков, ЗХ, 139.
2. Който се състои от салкъми; салкъмов, акациев. В горещия въздух тръпчиво намирисваше съседната салкъмена горичка, упоително бръмчаха насекоми. Ем. Станев, ТЦ, 100.