САЛКЪ̀МОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Салкъмен; акациев. От салкъмовата горичка лъха мирис на гнила шума и гъби. Н. Тихолов, ДКД, 8. Салкъмовите дръвчета бяха разцъфтели и въздухът се пълнеше със свеж, приятен мирис. Ст. Марков, ДБ, 73. На другия ден Свила седеше и пак дишаше сладкия аромат на бял салкъмов букет. Н. Каралиева, Н, 10. Салкъмов цвят.