САЛКЪ̀МЧЕ, мн. -та, ср. 1. Разг. Умал. от салкъм (в 1 знач.). Улицата бе пуста. Някои фенери не бяха запалени и месечината допълваше оскъдното градско осветление, като огряваше празните тротоари и кълбестите салкъмчета край тях. Ем. Станев, ИК I и II, 32. Солдатите подвиха шинели и насядаха в колело под малките салкъмчета. БПр, 1895, кн. 11, 1.
2. Диал. Гроздче. – Подир мене, Баранов – говореше поручик Байтнер на едного от стрелците, – ти си майстор да стреляш, ти ще се скриеш в храстието и ако видиш неприятеля, стреляй, а аз ще набера грозде за всички трима. – Ваше благородие, и нам поне по едно салкъмче – молеха другите войници, които бяха принудени да се покоряват на майора. Г Бонев, ОС (превод), 261.
◊ Жълто салкъмче. Диал. Растението сена; селемики, касия. От този род растение има един вид и по нас, а особено из турските дворове и градини, което цъфти жълт цвят. Турците го зоват селемики и го употребяват за цер – за чистилище, а нашите го зоват жълто салкъмче и го употребяват само за украшение. Ц. Гинчев, ПНД, 84-85.