САЛМУ̀ВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от салмувам; лудуване, палуване, беснеене. Найден имаше нрав упорит, юмрук здрав в борбата с връстниците си и необуздана потребност от движение и салмуване. Ив. Вазов, Съч. ХХІV, 20. Сичко, което може да привлече детското внимание – на сичко това детето се предава от сърце. Поради това детето така много обича играта, смехът, салмуването. ПСп, 1871, кн. 4, 112.