САЛÒНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който е предназначен или е характерен за салон, гостна стая в къща, жилище. Момчето тръгна към салонния бюфет и взе голяма кутия с шоколадови бонбони, разтвори я пред госта. Ст. Поптонев, НСС, 201. Традиционната в миналото „салонна“ маса, която заемаше централното пространство на помещението и беше предназначена почти изключително за посрещане на гости, днес все по-рядко се среща в нашите съвременни жилища. З. Генчев и др., Ж, 52. Огледала. Използват се за гърбовете на витрините на салонните мебели, тоалетни масички, закачалки и др. Г. Кантурски и др., СПС II, 188. Там е изложена работата на едно 12-годишно момченце, която представя приемен салон с неговата най-подробна уредба. Всичко е наредено тъй, че този модел наистина би могъл да бъде образец на салонна уредба. Ст. Чилингиров, ДЧ, 28.
2. За служебно лице – който отговаря за реда и настаняването на зрителите в салон на театър, кино и под. Пред една широка дупка се вижда целият салон. Някои сега идат и салонният разпоредител ги повежда към местата им, взирайки се в номерата на билетите. М. Кремен, СС, 93. // Който отговаря за реда и качеството на обслужване на посетителите в ресторант, хотел, търговска зала, изложбен салон и под. Върнах се на работа в ресторант „Москва“. Предложиха ми длъжността салонен управител. Г. Петров, КБ, 246.
3. За развлекателна игра – който се играе в салон (в 1 и 4 знач.). Задачи на теория на игрите. Това е теория за избор на решения при конфликтни ситуации. Пример за игри са всички салонни игри, като шах, бридж, домино, покер и др. Б. Атанасов и др., ИО, 20. – Спорт? Нима наричате шаха спорт? Нима определението на спорт не включва изискването играчът да се изтощи от усилията по време на играта или най-малкото да се изпоти, докато я играе? Шахът е просто салонна игра, в която подобни неща няма. В. Божилов, Т (превод), 36. Изисканото общество е обгърнато от топлина, обляно от светлината на газени и парафинови лампи, прислужниците палят камините, за да осигурят уют на тези, които ще прекарат часовете до лягане в разговори край масата за вечеря, бродиране, лепене на изрезки в албуми, писане на писма, четене на романи, салонни игри или молитви. Б. Джанабетска, АЦБ (превод), 905-906.
4. Който се извършва в салон за красота, а не в домашна обстановка. Повечето салонни процедури за интензивно овлажняване на кожата на лицето са много приятни. Да речем, компреси с етерични масла, масажи с масло от черна боровинка и кайсиеви черупки. Бела, 2009, бр. 10, 20.
5. Който е свързан със светския живот и светските салони, протича в такива салони. Той внимаваше строго да не занемарява и салонния живот. Наистина точността му в това отношение не стоеше на нужната висота: той пристигаше винаги едва в последната секунда, когато съпругата му, облякла разкошен тоалет, и колата долу на улицата бяха чакали вече половин час. Д. Стоевски, Б (превод), 287. Студентите имаха вкус към салонни прояви и бяха съчетали пиенето си с любов, танци и джазова музика. Д. Димов, Т, 103-104. А Той [Яворов] се защити сам! Защити се от оня свят, който искаше да го убие и го оплю със салонните си клюки. Д. Дамянов, ЖТ, 71. Градът Варна е честит да има един голям брой от интелигентни жени, на които бихме простили всички салонни развлечения, ако те бяха сплотили своите сили за обща просветителна работа. СГл, 1905, бр. 39, 2. Салонни разговори. // Който е свойствен, характерен за светските салони, за светския живот. Изящният, възпитаният от френската култура публицист Симеон Радев се среща с личност, която се отнася небрежно към салонната галантност. П. Зарев, СРНИ (С. Радев, ССБ І), 10. – Отсега ли искате да ме предпазите от опасните вълнения, които неволно предизвиквате? – Моля ви, престанете – каза тя – да ме оплитате в тези дребни салонни любезности, в тези будоарни брътвежи. Д. Попова, Избр. тв VI (превод), 213. Изчезна, за да послужи като знамение на всички, които живеят със салонните добродетели на миналия век, с неговите идеи на политическо разложение. Прол., 1939, бр. 10, 5.
6. Прен. За поведение, маниери и под. – който е изискан, изтънчен, фин; светски. Нямаше вид на човек със салонни обноски. Той беше едър мъж с широки гърди, които сякаш щяха да експлодират от тесните окови на униформата му. Т. Кенов и др., С (превод), 232. Колкото и да се беше сторила на Раковски срамежлива, сега Фросо имаше някакво ново държание, салонно държание, дошло не от характера, а от средата, в която живееше. Ст. Дичев, ЗС І, 295. С пение артистката не ни изненада. В играта тя обаче представи ни една истинска Кармен, една испанка, непознаваща салонни маниери и етикеции, която е необуздана в своята любов. МВест., 1921, бр. 9, 7.
7. Прен. За човек – който взема активно участие в светския живот и е придобил изискани маниери, изтънчено поведение. Жената е една грациозна и красива салонна дама. Образована и духовита. Хип., 1923, кн. 3, 112. Хитрите жени, кокетните, салонните лъвици, които лудеят за блясък, понякога си въображават, че са честолюбиви. Съвсем не: тяхната главна цел е да произвеждат непосредствен ефект със своята личност. БСб, 1908, кн. 6, 382. Салонен лъв. // В съчет. със същ. кавалер, красавец и др. Неодобр. За мъж – който се е посветил на лек, светски живот и е придобил изискани маниери и обноски, но е повърхностен, без сериозни занимания и важни цели. Новият княз [Александър Батенберг] бе и любимото „дете на Европа“, космополитен дворцов галеник. Но галеникът не бе разглезен салонен кавалер. Той бе воин. Й. Андреев и др., ИСБХ, 303. Отиваше сега по принуждение на балове, отегчаваше се в големите зали, чудеше се какво да разговаря със салонните кавалери. Всичките им познания, дори по музика и литература, към които уж проявяваха по-голям интерес, бяха повърхностни. ЛГ, 1939, бр. 443, 3. Салонен герой.
8. Прен. За литературно произведение, филм и под. – който се отнася до теми, обикн. свързани с висшето общество, със светските среди, и се отличава със забавен и остроумен диалог и с леко, развлекателно, понякога повърхностно съдържание. Димитър Димов е възприеман като майстор на диалога, поради което жанрът на творбата му се характеризира като „пиеса на светския разговор“ или като „салонна комедия“. Този тип пиеса залага на изкуството да разговаряш, а мястото на разговора е стаята за гости или салонът, където се събира светското общество. Е. Константинова и др., СД, 122. Репертоарът се очиства от салонните пиеси на западноевропейския театър. Възкресяването на класиката остава не само мечта – Грибоедов, Гогол, Островски, Чехов, Горки минават пред очите на новия зрител. Н. Лилиев, Съч. III, 382. Театър „Одеон“ – днес – „Госпожица шофьорът“, голяма салонна комедия из живота на милионерите. Играта в главната роля на Меди Кристианс придава на филма една особена чаровност. Мак., 1928, бр. 593, 4. Салонно четиво.
◊ Салонен оркестър. Неголям оркестър, състоящ се основно от струнни инструменти и пиано, който изпълнява както класическа, така и популярна музика, и свири на забави, в локали и др. През 20-те години джазът все още не е навлязъл масово в България. По забави и балове свирят т.нар. салонни оркестри, каквито има във всеки град. Д. Дечева, НК, 43. Към леката музика трябва да причислим и повечето потпури от български песни, които често изпълняват военни музики и салонни оркестри. МВест., 1929, бр. 6-7, 5. Салонен танц. Танц, който се играе обикн. по двойки на балове, светски забави и под.; бален танц. Постепенно танците се разделят на фолклорни, с по-непосредствена, буйна и темпераментна музика, и салонни, изразяващи изящество и финес. Първите често се играят на площада, на всенародни празненства, а вторите намират място в замъците на аристократите за забавление и при важни церемонии. Муз. VI кл, 8. Салонна музика. 1. Музика, композирана през ХІХ в. и предназначена за изпълнение в аристократичните салони по това време. Франц Шуберт. Едва ли допускате, че пред вас може да говори един музикант, който за краткия си жизнен път от 31 години е оставил на хората 600 песни, симфонии, сонати и салонна музика, незабравени и днес. Д. Кирков, ФС [еа]. 2. Лека, забавна музика, изпълнявана от неголям оркестър, състоящ се основно от струнни инструменти и пиано, обикн. на забави, в локали и др. След седем часа вечерта на дансинга в „Роял“ почваше да свири много добър оркестър. До девет часа той свиреше „салонна музика“, а от девет до полунощ изпълваше цялата вечер с музика за танци. Др. Тенев, ТС, 93. Ресторант „Попа“ е първият в Габрово, в края на 40-те години, със салонен оркестър (пиано, цигулка, чело и ударни). Сред звъна на чаши, човешки говор, смях, закачки, в заведението с четири сепарета звучи избрана салонна музика. А. Гоев, НЗ VII, 309.