СÀЛТО, мн. -à, ср. 1. Спорт. Скок с едно или повече пълни преобръщания на тялото във въздуха без опора на ръцете, изпълняван в спортната акробатика и др. Скачачите, утвърдили се като най-добри в света, с голяма лекота изпълняват предно и задно салто. П. Николов, НС, 134. Доскоро за скиорите акробати се смяташе, че са хора, притежаващи свръхчовешки способности. Трудно беше да си представим, че човек, скачайки от трамплин, е способен да направи двойно, та дори и тройно салто. МК, 1978, кн. 2, 24. Най-добрите парашутисти изпълняват комплекса от 4 спирали и две салта за около 7 – 8 секунди. НТМ, 1971, кн. 4, 25. // Такъв скок, обикн. съпроводен с допълнителна сложност, изпълняван в цирковата акробатика; салтомортале. Акробатът изтича на арената и в бръмчащата, растяща от очакване тишина се затича към първия трамплин. Втори трамплин, начало на салто, грешка – тялото на акробата непослушно на правилата, се извиси право нагоре, гласове от публиката се изтърваха уплашено. Д. Цончев, ЗП, 45.
2. Прен. Книж. Рязка промяна, пълен обрат в нечии възгледи, позиции, начин на поведение; салтомортале. В годините на Парижката мирна конференция, когато империята изглеждаше обречена, редакторът се свърза с гръцката пропаганда, която му обеща да запази интересите му в тази част от турската територия, която щеше да премине към Гърция. Салтото веднага се отрази на политическата физиономия на вестника. Ив. Илчев, РПН, 232.
– Ит. salto.