СÀЛХАНÀ ж. Остар. 1. Сграда, предназначена за клане на добитък; кланица, касапница, скотобойна. Нашият участък бе доста далеч от моста и на прилично разстояние от салханите, както наричахме общинските кланици. А. Христофоров, О, 33. Порицава се Леонид Газена, че е заклал около 200 агнета вън от салханите, а именно в Патриковия чифлик, и убягнал от „кръвнината“, която е трябвало да плати. Н. Хайтов, АМ, 415. Възрастни хора, а пък какво говорят! Защо управителят Мантов ще чака пленените офицери при салханите: не са говеда, че да ги колят там я... А. Страшимиров, А, 329. За него [чорбаджията] работеха четири салхани. Там правеха от овните саздърма и солеха костния мозък, който даваха винаги и само на аскера. Вл. Свинтила, СЗЗ, 72. Фосфорът за кибрит са добива от кокалите, събирани по кланиците (салханите). Д. Блъсков, У (превод), 1871, бр. 22, 346. // Диал. Оградено място, където се коли добитък (Н. Геров, РБЯ).
2. Прен. Място, където се извършва масово избиване на хора, масово клане; кланица. После няколко минути това място [Циганската могила] представлявало салхана от човешки трупове. З. Стоянов, ЗПВ ІІІ, 279.
3. Прен. Стесн. Масово избиване на хора; клане, кланица, касапница. Как и кое ще оправдае Баташката салхана, опечения жив Петлешков, избитите жени и деца, изтезаваните по затворите, умрелите от бой, избесените. Т. Христов, ССАВ, 470. Един ли и двама ли си отидоха от тоя свят след Априлската салхана, та тия две смърти да се сторят на хората като нещо нечувано. В. Милев, РК [еа]. Още не беше се съвзел от кървавата салхана в улея, лежеше пребит и изоставен в страшната гора. В. Мутафчиева, ЛСВ І, 472.
◊ Вися (въртя се, чакам) като куче пред салхана. Остар. Намирам се, задържам се, въртя се някъде, като чакам нещо упорито, настойчиво и с нетърпение. – Я се махнете оттук, че е срамота да висите като кучета пред салхана! – изкряска Вучо и ни погна. Г. Белев, ПЕМ, 58.
– От араб.-перс. през тур. salhane.