САЛЮ̀Т м. 1. Тържествен военен поздрав или отдаване на почест чрез стрелба, обикн. чрез топовни гърмежи, а във флотата – чрез вдигане и сваляне на корабното знаме. Цар Освободителят поздравил всичките с тая бляскава победа, а те му отговорили с гръмогласно „ура“. Отслужен бил тържествен молебен, на който през „многолетието“ последвал салют от 21 артилерийски гърмежи. Д. Уста-Генчев, ЦОБ, 131. Докато залезе слънцето, казва [майорът], покойникът трябва да се погребе с всички полагаеми се почести и салюти. П. Незнакомов, БЧ, 21-22. Там [в Гюргево] князът влезе в своята яхта и при салюти на артилерията в 2 часа след пладне пристигна в Русчук. КАПБ (превод), 575.
2. Обикн. мн. Прен. Гърмеж (обикн. топовен). Върху срещната висота през шосето една наша батарея изпраща злокобни салюти към рядката дъбрава. Невидимият противник рядко се обажда. В. Карагьозов, Избр. пр, 111. Чух вистрел – куршумът свирна до бузата ми... Тоя пръв салют биде последван от множество други. Куршумите заплющяха около мен. Ив. Попов, СБТВ, 42. Преходът от една година към друга се отбелязва с пъстроцветни празнични салюти.
3. Като междум. Разг. Възглас, с който се отправя поздрав, приветствие; привет. Д о р а (като влиза): – Салют! Какво си се вързал вкъщи. Нали каза, че ще излезем. К. Кюлюмов, ПШ, 70.
– От фр. salut през рус. салют.